За твърдото "не" на войната в Ирак на Герхард Шрьодер - повод за преоценка

Сегашният вице-канцлер на Федералната република и бъдещ кандидат-канцлер на социалдемократическата партия Франц-Валтер Щайнмайер попада все повече под безмилостния огън на критиците.

Конкретният повод е предстоящото му изслушване пред парламентарната комисия за участието на Федералната служба за разузнаване в последната война в Ирак.

Причината е предаването на информации в навечерието на войната от двама германски агенти, намирали се по това време в Багдад. Ала най-вече става въпрос за конкретната политическата отговорност на Щайнмайер в качеството му на външен министър и шеф на канцеларията на Г. Шроьдер спрямо заявеното категорично "не" на участието на Германия във войната.

Кое прави заседанието на комисията този четвъртък толкова неудобно за Щайнмайер?

През последната седмица имаше едно "приятелско" включване на американския генерал Джеймс Маркс, ръководил тогава разузнавателния щаб на американската пехота, което засилва натиска върху висшия немски политик.
В него той нарича германските агенти "герои", а доставените информации "изключително важни и ценни" за оперативното провеждане на нападението както и за тактическото пренасрочване на началния удар.

В излязлото в навечерието на заседанието на комисията интервю Маркс не пести подробности: американските войски са разчитали изключително на информациите на немските агенти, както например за конкретното разположение на оръжия за противовъздушна отбрана, в резултат на които биват променени плановете за атака на багдадското летище.

"Двамата изключително смели германци" са доставили също така конкретни информации за отбранителни линии, позиции и вид на оръжието в и около Багдад, които са допринесли решително за оперативната оценка на степента на подготовка на града в дните и часовете преди нападението.


Според Маркс немците дават в известен смисъл решителната информация довела до началото на войната: иракските войски започват да разрушават нефтените си рафинерии, което довежда до решението за предсрочно навлизане на американските войски в Ирак.

От офиса на Щайнмайер и на германската социалдемократическа партия продължават да опровергават най-новите информации с кратката бележка, че няма сведения, според които немски информации да са били от тактически-оперативна полза за американците. PR-щабът на вице-канцлера явна залага на тактиката на омаломажаване на фактите както и на размиване на политическата отговорност из необятните коридори на централата на Разузнавателната служба (едно от обясненията гласи, че конкретната професионална отговорност носи служител от централата, който е прехвърлял данните от Багдад на американския щаб в Катар).

Къде е истината ще стане ясно след изказванията на двамата агенти пред комисията в четвъртък.
Едно още сега е ясно: излезлите информации вече не поставят под въпрос участието на Германия във войната. Сега става въпрос не дали, а доколко. Шест години след началото на войната в Ирак сме свидетели на разрушаването на изграждания с толкова патетика мит за неучастието на Германия във военната акция на Съединените щати.

За политика думите са само монета, която му осигурява тактическо предимство в краткосрочен и средносрочен план.
И тук сравненията са транс-национални (справка Бойко Борисов)

За финал думите на Г. Шроьдер от 2002-ра, които днес предизвикват с цинизма си. Ако не политическа, то историческата справедливост вече тържествува над техния автор:

"Държа на думите си: под мое ръководство Германия няма да се включи във военна интервенция в Ирак" (4-ти септември, 2002).

... Бойко Борисов в един телевизионен сутрешен блок писмено обеща да не прави коалиция с БСП след изборите догодина. Ще дойде Видовден ...

За Гоце и особеностите на узбекския лов

Повод за тези редове е излязлата днес информация за ловните приключения на нашия скъп президент по време на официалното му посещение в братски Узбекистан.

Но разбира се причината си остава следната: интимното му отношение с лъжата.

Хитряшкото използване на дипломатически протокол с цел съчетаване на атавистични нагони с по случайност упражняваната длъжност (президент на Република България) е само един допълнителен елемент от пъзела-загадка, който настоящият държавен глава неуморно допълва със сръчност, придобита от дейността му като нещатен сътрудник на ДС.

Апропо, ДС. Догодина предстоят избори и Снайперист №1 на Републиката отново ще поиска да приложи спорния си ловджийски нюх по време на преоформянето на политическия ландшафт в резултат от волеизявлението на суверена.

Разбирай: идват избори и Гоце се нарежда на хорото!

И ако не искаме да оставим Гоце да "проектира" бъдещи коалиции под диктата на дулото на двуцевката си, ще трябва да си припомним навреме началото на неговото политическо дебелокожие.

А в началото стои моралното падение. И ако използваме метонимията на един поет-революционер, приказното изкачване по стълбата на политическата кариера е историята на загубата на съвестта .

Гоце е лъжец, това е ясно и доказано.

Един път по отношение на собственото му минало, и втори спрямо тактическото му поведение преди и след преизбирането му за втори президентски мандат.

Първо,както стана ясно от половинчатите му признания: без да е доносник, той е бил сътрудник на ДС. В изказването си от 2006-та той отрича да е знаел, че е сътрудничил на ДС във връзка с книгата на Методи Димов "Габеро" (изд. 1991 г.)

Да оставим за миг неверността на изказването.

Първанов допълва публичната си "изповед" с драматично-героична патетика: дори тогава да бил знаел, че, отдавайки експертното си мнение, е сътрудничил на службите, той пак би го направил.

С други думи той се смята от "добрите ченгета ", които защитават националната кауза.

Само че"добри ченгета " няма, защото сътрудничество под каквато и да била форма значи споделяне на отговорността за извършените престъпления.

Проблемът не е в съставянето и поднасянето на експертна оценка за комунистическите тайни служби. Това може към времето си (1989-та) да намери своето морално оправдание.

Проблемът е в оценката на това действие към 2006-та като морално правилно!

Хайде да си представим, че в край на 80-те Първанов действително не е знаел за лагери, гонения и етнически прочиствания. С персоналното си оправдание в "публичната изповед" от 2006-та той легитимира по същество същите тези престъпления на комунистическия режим.

А сега да се върнем към неверните факти. През лятото на 2006-та Гоце признава за първи път за съществуването на папка "Гоце" , която е била създадена без негово знание и участие. !? ...

Есента на 2006-та бива преизбран не на последно място и поради юридическата неизясненост на твърденията за неговото агентурно минало.

На 19 юли 2007-а истината лъсва на бял свят след публикуване на материалите от папката "Гоце" от Комисията по досиетата. От документите както и от интервюто с вербовчика му става ясно, че Гоце е бил напълно наясно с кого и за какво ще работи.

Ерго, Гоце дължи втория си мандат на една лъжа!

В заключение: следващата година Гоце ще иска да участва активно в политическата игра. И ще аргументира от позицията на морално безукорна инстанция.

Такива мисли ми минават през главата, когато чувам подобни съобщения от информационните бюлетини. Някак по-лесно мога да подредя частите от пъзела на този човек, който не обича да говори за себе си в прав текст. И се настройвам някак спонтанно против ловните и политическите му привички (което всъщност е едно и също).

Можем ли да се вярва на човек, който оправдава действията си, легитимирайки Белене, Ловеч и Възродителния процес!?

Може ли да се вярва на човек, който в навечерието на кандидат-президенстката кампания по най-безсрамен начин променя факти от собствената си биография, за да се представи в по-изгодна светлина!?

Гоце или за изкуството да стилизираш собственото си морално безсилие.