За твърдото "не" на войната в Ирак на Герхард Шрьодер - повод за преоценка

Сегашният вице-канцлер на Федералната република и бъдещ кандидат-канцлер на социалдемократическата партия Франц-Валтер Щайнмайер попада все повече под безмилостния огън на критиците.

Конкретният повод е предстоящото му изслушване пред парламентарната комисия за участието на Федералната служба за разузнаване в последната война в Ирак.

Причината е предаването на информации в навечерието на войната от двама германски агенти, намирали се по това време в Багдад. Ала най-вече става въпрос за конкретната политическата отговорност на Щайнмайер в качеството му на външен министър и шеф на канцеларията на Г. Шроьдер спрямо заявеното категорично "не" на участието на Германия във войната.

Кое прави заседанието на комисията този четвъртък толкова неудобно за Щайнмайер?

През последната седмица имаше едно "приятелско" включване на американския генерал Джеймс Маркс, ръководил тогава разузнавателния щаб на американската пехота, което засилва натиска върху висшия немски политик.
В него той нарича германските агенти "герои", а доставените информации "изключително важни и ценни" за оперативното провеждане на нападението както и за тактическото пренасрочване на началния удар.

В излязлото в навечерието на заседанието на комисията интервю Маркс не пести подробности: американските войски са разчитали изключително на информациите на немските агенти, както например за конкретното разположение на оръжия за противовъздушна отбрана, в резултат на които биват променени плановете за атака на багдадското летище.

"Двамата изключително смели германци" са доставили също така конкретни информации за отбранителни линии, позиции и вид на оръжието в и около Багдад, които са допринесли решително за оперативната оценка на степента на подготовка на града в дните и часовете преди нападението.


Според Маркс немците дават в известен смисъл решителната информация довела до началото на войната: иракските войски започват да разрушават нефтените си рафинерии, което довежда до решението за предсрочно навлизане на американските войски в Ирак.

От офиса на Щайнмайер и на германската социалдемократическа партия продължават да опровергават най-новите информации с кратката бележка, че няма сведения, според които немски информации да са били от тактически-оперативна полза за американците. PR-щабът на вице-канцлера явна залага на тактиката на омаломажаване на фактите както и на размиване на политическата отговорност из необятните коридори на централата на Разузнавателната служба (едно от обясненията гласи, че конкретната професионална отговорност носи служител от централата, който е прехвърлял данните от Багдад на американския щаб в Катар).

Къде е истината ще стане ясно след изказванията на двамата агенти пред комисията в четвъртък.
Едно още сега е ясно: излезлите информации вече не поставят под въпрос участието на Германия във войната. Сега става въпрос не дали, а доколко. Шест години след началото на войната в Ирак сме свидетели на разрушаването на изграждания с толкова патетика мит за неучастието на Германия във военната акция на Съединените щати.

За политика думите са само монета, която му осигурява тактическо предимство в краткосрочен и средносрочен план.
И тук сравненията са транс-национални (справка Бойко Борисов)

За финал думите на Г. Шроьдер от 2002-ра, които днес предизвикват с цинизма си. Ако не политическа, то историческата справедливост вече тържествува над техния автор:

"Държа на думите си: под мое ръководство Германия няма да се включи във военна интервенция в Ирак" (4-ти септември, 2002).

... Бойко Борисов в един телевизионен сутрешен блок писмено обеща да не прави коалиция с БСП след изборите догодина. Ще дойде Видовден ...