За Гоце и особеностите на узбекския лов

Повод за тези редове е излязлата днес информация за ловните приключения на нашия скъп президент по време на официалното му посещение в братски Узбекистан.

Но разбира се причината си остава следната: интимното му отношение с лъжата.

Хитряшкото използване на дипломатически протокол с цел съчетаване на атавистични нагони с по случайност упражняваната длъжност (президент на Република България) е само един допълнителен елемент от пъзела-загадка, който настоящият държавен глава неуморно допълва със сръчност, придобита от дейността му като нещатен сътрудник на ДС.

Апропо, ДС. Догодина предстоят избори и Снайперист №1 на Републиката отново ще поиска да приложи спорния си ловджийски нюх по време на преоформянето на политическия ландшафт в резултат от волеизявлението на суверена.

Разбирай: идват избори и Гоце се нарежда на хорото!

И ако не искаме да оставим Гоце да "проектира" бъдещи коалиции под диктата на дулото на двуцевката си, ще трябва да си припомним навреме началото на неговото политическо дебелокожие.

А в началото стои моралното падение. И ако използваме метонимията на един поет-революционер, приказното изкачване по стълбата на политическата кариера е историята на загубата на съвестта .

Гоце е лъжец, това е ясно и доказано.

Един път по отношение на собственото му минало, и втори спрямо тактическото му поведение преди и след преизбирането му за втори президентски мандат.

Първо,както стана ясно от половинчатите му признания: без да е доносник, той е бил сътрудник на ДС. В изказването си от 2006-та той отрича да е знаел, че е сътрудничил на ДС във връзка с книгата на Методи Димов "Габеро" (изд. 1991 г.)

Да оставим за миг неверността на изказването.

Първанов допълва публичната си "изповед" с драматично-героична патетика: дори тогава да бил знаел, че, отдавайки експертното си мнение, е сътрудничил на службите, той пак би го направил.

С други думи той се смята от "добрите ченгета ", които защитават националната кауза.

Само че"добри ченгета " няма, защото сътрудничество под каквато и да била форма значи споделяне на отговорността за извършените престъпления.

Проблемът не е в съставянето и поднасянето на експертна оценка за комунистическите тайни служби. Това може към времето си (1989-та) да намери своето морално оправдание.

Проблемът е в оценката на това действие към 2006-та като морално правилно!

Хайде да си представим, че в край на 80-те Първанов действително не е знаел за лагери, гонения и етнически прочиствания. С персоналното си оправдание в "публичната изповед" от 2006-та той легитимира по същество същите тези престъпления на комунистическия режим.

А сега да се върнем към неверните факти. През лятото на 2006-та Гоце признава за първи път за съществуването на папка "Гоце" , която е била създадена без негово знание и участие. !? ...

Есента на 2006-та бива преизбран не на последно място и поради юридическата неизясненост на твърденията за неговото агентурно минало.

На 19 юли 2007-а истината лъсва на бял свят след публикуване на материалите от папката "Гоце" от Комисията по досиетата. От документите както и от интервюто с вербовчика му става ясно, че Гоце е бил напълно наясно с кого и за какво ще работи.

Ерго, Гоце дължи втория си мандат на една лъжа!

В заключение: следващата година Гоце ще иска да участва активно в политическата игра. И ще аргументира от позицията на морално безукорна инстанция.

Такива мисли ми минават през главата, когато чувам подобни съобщения от информационните бюлетини. Някак по-лесно мога да подредя частите от пъзела на този човек, който не обича да говори за себе си в прав текст. И се настройвам някак спонтанно против ловните и политическите му привички (което всъщност е едно и също).

Можем ли да се вярва на човек, който оправдава действията си, легитимирайки Белене, Ловеч и Възродителния процес!?

Може ли да се вярва на човек, който в навечерието на кандидат-президенстката кампания по най-безсрамен начин променя факти от собствената си биография, за да се представи в по-изгодна светлина!?

Гоце или за изкуството да стилизираш собственото си морално безсилие.