Н А Р Е Ч И Я Т А

Н а р е ч и я т а са онези части на речта, с които посочваме признаци за действията.

Ще рече, наречията поясняват г л а г о л и т е.
Но глаголите са много и разнообразни. Те често имат нужда от допълнителни пояснения.

Кой е извършил дадено действие е някакси информация лишена от изненада. Ала как? къде? и кога? нещата са станали така, както са станали, е солта и пипера в езика.

Ето малко примери:

Сутрин Габор енергично маха с опашка, гледайки ме приканващо за разходка. Аз се обръщам лениво в леглото, за до открадна неуспешно още няколко минути сън ... Габор е терорист - това е първата недоволна мисъл, която се стрелва през главата ми. С нея сънят безвъзвратно изчезва в небитието ... Проклет пес, хайде тръгвай да гониш гъски и патки до премала в парка ...

СНИМКА НА СЕДМИЦАТА

СНИМКА НА СЕДМИЦАТА
Корицата на лeвоцентристкия The New Yorker от 21-ви юли 2008-ма предизвика оживени дискусии. Тя е сатира на "десни" клишета: ислямският религиозен произход на Барак Хюсеин Обама. Допълнително предизвикателство е идейното решение на карикатурата: тя не изобразява авторите на въпросните "десни" клишета, което пък обвързва редакцията на списанието с въпросната позиция. Предизборните кампании създават и налагат множество лъжливи образи, сред които истината остава бледо отражение в резултат на множество пречупвания на отразените светлини. Българската предизбора кампания 09 дава повод за размисли в тази посока.

Montag, 19. Januar 2009

За АЕЦ - по американски!

През уикенда представител на НДСВ заяви, че отварянето на вече затворените реактори в АЕЦ "Козлодуй" ще даде началото на предизборната кампания на БСП за 600 млн. долара!

По това, и като че ли единствено по това, България взаимства челния американски опит за най-скъпа президентска кампания на Барак Обама. И дотук приликите свършват!

Зрънцето истина в това парадоксално сравнение е, че медийното въздействие на тази "новина" ще бъде с продължителността на предизборната кампания 09.

Европейският съюз е общност от държави, участието в която се основава на Договор.
По договора си за присъединяване към ЕС България се обвързва със затварянето на въпросните реактори. Това не е условие, а ангажимент от страна на България!

Словакия вече прозря какви последици би имало нарушаването на присъедининелния договор. Хайде да не забравяме, че сме в предизборна кампания! И да не я оскъпяваме излишно с евтини "американски" заемки!

Samstag, 17. Januar 2009

По повод "Ваш Даскал Апостол"


За Апостол Карамитев.

Да се говори за него няма нужда от повод. Всъщност май че няма нужда, по-скоро не бива да се говори много ... Преклон пред един Голям ... търсил себе си с всеки поглед, всяка дума, всяко жест на доверие към зрителя ...

Дали се е открил? Всъщност има ли значение!? ... Защото не остава ли той при нас с този изначален жест на търсенето?

"Хенри Четвърти"

Donnerstag, 8. Januar 2009

ШАНСОВЕТЕ В ГАЗОВАТА КРИЗА


ЕС се старае чрез мълчание да се държи встрани от конфликта Русия - Украйна. Реакциите от българска страна възмущават с неподправения си дилентантизъм. Шансът в настоящата криза е в окончателният провал на правителството на Тройната колаборация.



От 1-ви януари Русия намали, а впоследствие напълно преустанови доставките на природен газ за клиентите си от Европа в резултат на привиден "търговски" спор с Украйна.

В България последствията са катастрофални. Оказа се, че страната не е подготвена да издържи дори един ден в условия на намалени или прекратени доставки. Не съществуват резерви. България е най-тежко засегнатата държава от ЕС в актуалната криза.

Криза. Как реагираха управляващите от Тройната колаборация?

Похвално е да се установи, че Гоце работи върху грешките си: противно на ученията на своя партиен патрон от пред-посткомунистическата ера за "снишаване", докато бурята премине, той се изказа още на следващия ден. За съжаление напълно неподготвен.

С предложението си за отваряне на 3-ти блок на АЕЦ Козлодуй той показа от една страна смехотворен ентусиазъм на лаик, от друга - готовност за нарушаване на международни договори към ЕС, защото Русия не спазва договореностите си доставки към България ...

На фона на такава трудно за надхвърляне изява реакциите на Сергей Станишев впечатляват с относителната си адекватност. Макар първоначално да "проплака" по стар, посткомунистическо-комплексарски маниер, че България ставала, видите ли, жертва на политически игри, той все пак съгласува позицията си с председателя на Европейската комисия Ж.М. Барозу, а след това изказванията му по отношение на международния аспект на кризата приеха деескалационен характер.

Нищо чудно, тъй като стратегията на ЕС е да "принизява" конфликта до търговски, призовавайки страните за спазване на договореностите. Евентуалното му политизиране би било автогол за ЕС, който ще се окаже страна в конфликта и ще признае и на думи енергийната си зависимост от Русия. Докато ЕС се удържа извън конфликта има шансове да договаря по изгодни условия за доставки.

Това дори Станишев го разбра. А дори е успял да го обясни на Главния авджия: вчера, след заседанието на Консултативния съвет двамата излязоха със съвместно изказване в стил, че България трябва да търси по съдебен ред правата си по договорите за доставки на газ. Ерго, налице е неспазване на международни договори, срещу което трябва да се търси съдебна справедливост.

Останалото са мерки за ограничаване на кризата: Чирен, мазут, преразпределяне на доставките. И пак се питам: как е възможно в България да не съществува дори едно хранилище за природен газ?!

Шансовете. По време на криза се усещат най-добре дефицитите в конкретни системи. Тоест има възможност да се вземат мерки за превенция в бъдеще.

Настоящата криза още веднъж поставя въпроса за разнообразяването на източниците на доставки на природен газ. А условие за това, разбира се, е прозрачността при подписването на такива международни търговски договори. В този ред на мисли: защо и докога няма да се разсекретят договорите с Газпром?!

И още един шанс! Кризите в най-новата история на България са предвестници на край на комунистическите управления. Справка: 89-та, 97-а.

На 14-ти януари е обявен първия национален протест. Историческите аналогии се натрапват, нали?

Freitag, 12. Dezember 2008

За твърдото "не" на войната в Ирак на Герхард Шрьодер - повод за преоценка

Сегашният вице-канцлер на Федералната република и бъдещ кандидат-канцлер на социалдемократическата партия Франц-Валтер Щайнмайер попада все повече под безмилостния огън на критиците.

Конкретният повод е предстоящото му изслушване пред парламентарната комисия за участието на Федералната служба за разузнаване в последната война в Ирак.

Причината е предаването на информации в навечерието на войната от двама германски агенти, намирали се по това време в Багдад. Ала най-вече става въпрос за конкретната политическата отговорност на Щайнмайер в качеството му на външен министър и шеф на канцеларията на Г. Шроьдер спрямо заявеното категорично "не" на участието на Германия във войната.

Кое прави заседанието на комисията този четвъртък толкова неудобно за Щайнмайер?

През последната седмица имаше едно "приятелско" включване на американския генерал Джеймс Маркс, ръководил тогава разузнавателния щаб на американската пехота, което засилва натиска върху висшия немски политик.
В него той нарича германските агенти "герои", а доставените информации "изключително важни и ценни" за оперативното провеждане на нападението както и за тактическото пренасрочване на началния удар.

В излязлото в навечерието на заседанието на комисията интервю Маркс не пести подробности: американските войски са разчитали изключително на информациите на немските агенти, както например за конкретното разположение на оръжия за противовъздушна отбрана, в резултат на които биват променени плановете за атака на багдадското летище.

"Двамата изключително смели германци" са доставили също така конкретни информации за отбранителни линии, позиции и вид на оръжието в и около Багдад, които са допринесли решително за оперативната оценка на степента на подготовка на града в дните и часовете преди нападението.


Според Маркс немците дават в известен смисъл решителната информация довела до началото на войната: иракските войски започват да разрушават нефтените си рафинерии, което довежда до решението за предсрочно навлизане на американските войски в Ирак.

От офиса на Щайнмайер и на германската социалдемократическа партия продължават да опровергават най-новите информации с кратката бележка, че няма сведения, според които немски информации да са били от тактически-оперативна полза за американците. PR-щабът на вице-канцлера явна залага на тактиката на омаломажаване на фактите както и на размиване на политическата отговорност из необятните коридори на централата на Разузнавателната служба (едно от обясненията гласи, че конкретната професионална отговорност носи служител от централата, който е прехвърлял данните от Багдад на американския щаб в Катар).

Къде е истината ще стане ясно след изказванията на двамата агенти пред комисията в четвъртък.
Едно още сега е ясно: излезлите информации вече не поставят под въпрос участието на Германия във войната. Сега става въпрос не дали, а доколко. Шест години след началото на войната в Ирак сме свидетели на разрушаването на изграждания с толкова патетика мит за неучастието на Германия във военната акция на Съединените щати.

За политика думите са само монета, която му осигурява тактическо предимство в краткосрочен и средносрочен план.
И тук сравненията са транс-национални (справка Бойко Борисов)

За финал думите на Г. Шроьдер от 2002-ра, които днес предизвикват с цинизма си. Ако не политическа, то историческата справедливост вече тържествува над техния автор:

"Държа на думите си: под мое ръководство Германия няма да се включи във военна интервенция в Ирак" (4-ти септември, 2002).

... Бойко Борисов в един телевизионен сутрешен блок писмено обеща да не прави коалиция с БСП след изборите догодина. Ще дойде Видовден ...

Mittwoch, 3. Dezember 2008

За Гоце и особеностите на узбекския лов


Повод за тези редове е излязлата днес информация за ловните приключения на нашия скъп президент по време на официалното му посещение в братски Узбекистан.



Но разбира се причината си остава следната: интимното му отношение с лъжата.


Хитряшкото използване на дипломатически протокол с цел съчетаване на атавистични нагони с по случайност упражняваната длъжност (президент на Република България) е само един допълнителен елемент от пъзела-загадка, който настоящият държавен глава неуморно допълва със сръчност, придобита от дейността му като нещатен сътрудник на ДС.


Апропо, ДС. Догодина предстоят избори и Снайперист №1 на Републиката отново ще поиска да приложи спорния си ловджийски нюх по време на преоформянето на политическия ландшафт в резултат от волеизявлението на суверена.


Разбирай: идват избори и Гоце се нарежда на хорото!


И ако не искаме да оставим Гоце да "проектира" бъдещи коалиции под диктата на дулото на двуцевката си, ще трябва да си припомним навреме началото на неговото политическо дебелокожие.


А в началото стои моралното падение. И ако използваме метонимията на един поет-революционер, приказното изкачване по стълбата на политическата кариера е историята на загубата на съвестта .


Гоце е лъжец, това е ясно и доказано.


Един път по отношение на собственото му минало, и втори спрямо тактическото му поведение преди и след преизбирането му за втори президентски мандат.


Първо,както стана ясно от половинчатите му признания: без да е доносник, той е бил сътрудник на ДС. В изказването си от 2006-та той отрича да е знаел, че е сътрудничил на ДС във връзка с книгата на Методи Димов "Габеро" (изд. 1991 г.)


Да оставим за миг неверността на изказването.

Първанов допълва публичната си "изповед" с драматично-героична патетика: дори тогава да бил знаел, че, отдавайки експертното си мнение, е сътрудничил на службите, той пак би го направил.


С други думи той се смята от "добрите ченгета ", които защитават националната кауза.

Само че"добри ченгета " няма, защото сътрудничество под каквато и да била форма значи споделяне на отговорността за извършените престъпления.


Проблемът не е в съставянето и поднасянето на експертна оценка за комунистическите тайни служби. Това може към времето си (1989-та) да намери своето морално оправдание.

Проблемът е в оценката на това действие към 2006-та като морално правилно!


Хайде да си представим, че в край на 80-те Първанов действително не е знаел за лагери, гонения и етнически прочиствания. С персоналното си оправдание в "публичната изповед" от 2006-та той легитимира по същество същите тези престъпления на комунистическия режим.



А сега да се върнем към неверните факти. През лятото на 2006-та Гоце признава за първи път за съществуването на папка "Гоце" , която е била създадена без негово знание и участие. !? ...


Есента на 2006-та бива преизбран не на последно място и поради юридическата неизясненост на твърденията за неговото агентурно минало.


На 19 юли 2007-а истината лъсва на бял свят след публикуване на материалите от папката "Гоце" от Комисията по досиетата. От документите както и от интервюто с вербовчика му става ясно, че Гоце е бил напълно наясно с кого и за какво ще работи.

Ерго, Гоце дължи втория си мандат на една лъжа!



В заключение: следващата година Гоце ще иска да участва активно в политическата игра. И ще аргументира от позицията на морално безукорна инстанция.

Такива мисли ми минават през главата, когато чувам подобни съобщения от информационните бюлетини. Някак по-лесно мога да подредя частите от пъзела на този човек, който не обича да говори за себе си в прав текст. И се настройвам някак спонтанно против ловните и политическите му привички (което всъщност е едно и също).




Можем ли да се вярва на човек, който оправдава действията си, легитимирайки Белене, Ловеч и Възродителния процес!?

Може ли да се вярва на човек, който в навечерието на кандидат-президенстката кампания по най-безсрамен начин променя факти от собствената си биография, за да се представи в по-изгодна светлина!?


Гоце или за изкуството да стилизираш собственото си морално безсилие.