Н А Р Е Ч И Я Т А

Н а р е ч и я т а са онези части на речта, с които посочваме признаци за действията.

Ще рече, наречията поясняват г л а г о л и т е.
Но глаголите са много и разнообразни. Те често имат нужда от допълнителни пояснения.

Кой е извършил дадено действие е някакси информация лишена от изненада. Ала как? къде? и кога? нещата са станали така, както са станали, е солта и пипера в езика.

Ето малко примери:

Сутрин Габор енергично маха с опашка, гледайки ме приканващо за разходка. Аз се обръщам лениво в леглото, за до открадна неуспешно още няколко минути сън ... Габор е терорист - това е първата недоволна мисъл, която се стрелва през главата ми. С нея сънят безвъзвратно изчезва в небитието ... Проклет пес, хайде тръгвай да гониш гъски и патки до премала в парка ...

СНИМКА НА СЕДМИЦАТА

СНИМКА НА СЕДМИЦАТА
Корицата на лeвоцентристкия The New Yorker от 21-ви юли 2008-ма предизвика оживени дискусии. Тя е сатира на "десни" клишета: ислямският религиозен произход на Барак Хюсеин Обама. Допълнително предизвикателство е идейното решение на карикатурата: тя не изобразява авторите на въпросните "десни" клишета, което пък обвързва редакцията на списанието с въпросната позиция. Предизборните кампании създават и налагат множество лъжливи образи, сред които истината остава бледо отражение в резултат на множество пречупвания на отразените светлини. Българската предизбора кампания 09 дава повод за размисли в тази посока.

Mittwoch, 3. Dezember 2008

За Гоце и особеностите на узбекския лов


Повод за тези редове е излязлата днес информация за ловните приключения на нашия скъп президент по време на официалното му посещение в братски Узбекистан.



Но разбира се причината си остава следната: интимното му отношение с лъжата.


Хитряшкото използване на дипломатически протокол с цел съчетаване на атавистични нагони с по случайност упражняваната длъжност (президент на Република България) е само един допълнителен елемент от пъзела-загадка, който настоящият държавен глава неуморно допълва със сръчност, придобита от дейността му като нещатен сътрудник на ДС.


Апропо, ДС. Догодина предстоят избори и Снайперист №1 на Републиката отново ще поиска да приложи спорния си ловджийски нюх по време на преоформянето на политическия ландшафт в резултат от волеизявлението на суверена.


Разбирай: идват избори и Гоце се нарежда на хорото!


И ако не искаме да оставим Гоце да "проектира" бъдещи коалиции под диктата на дулото на двуцевката си, ще трябва да си припомним навреме началото на неговото политическо дебелокожие.


А в началото стои моралното падение. И ако използваме метонимията на един поет-революционер, приказното изкачване по стълбата на политическата кариера е историята на загубата на съвестта .


Гоце е лъжец, това е ясно и доказано.


Един път по отношение на собственото му минало, и втори спрямо тактическото му поведение преди и след преизбирането му за втори президентски мандат.


Първо,както стана ясно от половинчатите му признания: без да е доносник, той е бил сътрудник на ДС. В изказването си от 2006-та той отрича да е знаел, че е сътрудничил на ДС във връзка с книгата на Методи Димов "Габеро" (изд. 1991 г.)


Да оставим за миг неверността на изказването.

Първанов допълва публичната си "изповед" с драматично-героична патетика: дори тогава да бил знаел, че, отдавайки експертното си мнение, е сътрудничил на службите, той пак би го направил.


С други думи той се смята от "добрите ченгета ", които защитават националната кауза.

Само че"добри ченгета " няма, защото сътрудничество под каквато и да била форма значи споделяне на отговорността за извършените престъпления.


Проблемът не е в съставянето и поднасянето на експертна оценка за комунистическите тайни служби. Това може към времето си (1989-та) да намери своето морално оправдание.

Проблемът е в оценката на това действие към 2006-та като морално правилно!


Хайде да си представим, че в край на 80-те Първанов действително не е знаел за лагери, гонения и етнически прочиствания. С персоналното си оправдание в "публичната изповед" от 2006-та той легитимира по същество същите тези престъпления на комунистическия режим.



А сега да се върнем към неверните факти. През лятото на 2006-та Гоце признава за първи път за съществуването на папка "Гоце" , която е била създадена без негово знание и участие. !? ...


Есента на 2006-та бива преизбран не на последно място и поради юридическата неизясненост на твърденията за неговото агентурно минало.


На 19 юли 2007-а истината лъсва на бял свят след публикуване на материалите от папката "Гоце" от Комисията по досиетата. От документите както и от интервюто с вербовчика му става ясно, че Гоце е бил напълно наясно с кого и за какво ще работи.

Ерго, Гоце дължи втория си мандат на една лъжа!



В заключение: следващата година Гоце ще иска да участва активно в политическата игра. И ще аргументира от позицията на морално безукорна инстанция.

Такива мисли ми минават през главата, когато чувам подобни съобщения от информационните бюлетини. Някак по-лесно мога да подредя частите от пъзела на този човек, който не обича да говори за себе си в прав текст. И се настройвам някак спонтанно против ловните и политическите му привички (което всъщност е едно и също).




Можем ли да се вярва на човек, който оправдава действията си, легитимирайки Белене, Ловеч и Възродителния процес!?

Може ли да се вярва на човек, който в навечерието на кандидат-президенстката кампания по най-безсрамен начин променя факти от собствената си биография, за да се представи в по-изгодна светлина!?


Гоце или за изкуството да стилизираш собственото си морално безсилие.




um 5:36 PM
Labels:

2 Kommentare:

  1. Драго ми е г-н Карабажаков, но не разбирам изобщо немски :(

    AntwortenLöschen

  2. Българският парламент също има своята вина и отговорност за вторият мандат на Гоце с приетата поправка на избирателният закон, направена няколко месеца преди изборите за президент, с която уж се целеше отстраняването на екскурзиантите от Южната ни съседка, което си беше чист блъф.
    -екскурзиантите от Турция са със статут- двойно гражданство и приетата допълнителна поправка, за задължително местопребиваване в продължение на 6 последователни месеци в Родината, не може да им отнеме Конституционното право на вот и това се видя на изборите.Влакове, автобуси и коли с българо-турски паспорти си пътуваха и хората се възползваха не само от Конституционното си право на вот, но и от географското предимство, което им дава възможност за бързо и лесно предвижване.
    -не така обаче стои въпроса по отношение на баш българите, живеещи в страни Нечленки на ЕС-/ Северна и Южна Америка, Азия, Африка,
    Австралия, Нова Зеландия и т.н./, които по прицип не гласуват за БКП и са демократично настроени и точно те бяха лишени от право на вот.
    Никой не упомена точна цифра на брой "отрязани" българотурски екскурзианти и брой на българите, живеещи извън страните нечленки на ЕС.Това остави у мен впечатление,
    че целта не е само да се пестят средства от сформиране на избирателни пунктове,а за една подмолна манипулация, целта на която е ясна-
    отрязване гласовете на антиГоцевистите.
    Пак спред избирателният закон гласовете на негласувалите се преразпределят в полза на спечелилият кандидат, което също води до печалният резултат- Гоце с пореден мандат.
    Не се ли преработи оновно избирателният закон и въведе мажоритарен принцип, резултатите от всички следващи избори винаги ще бъдат едни и същи.Прегрупиране, прескачане от една партийна централа в друга, сформиране на нови партии, движения и прочие със стари опитни играчи и винаги пак Те,същите стари муцуни ще управляват.Този филм вече го гледахме няколко години. Ролята на гражданското общество е да окаже натиск върху политиците и да ги застави да работят, в полза на държавата.

    AntwortenLöschen

Abonnieren Kommentare zum Post (Atom)